Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2014 20:53 - Счетоводни отчети - Отчет за приходите и разходите
Автор: regifirm Категория: Бизнес   
Прочетен: 5977 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.02.2017 16:51


image

Отчетът за приходите и разходите е втората основна форма в състава на годишните счетоводни отчети. Неговото предназначение е да покаже начинът за формиране на резултатите от дейността на търговеца. Докато счетоводният баланс е един салдов имуществен баланс, то отчетът за приходите и разходите е резултатен оборотен баланс. Това е така, защото в него се представят не остатъците от имуществото към балансовата дата, а извършените през периода разходи, получените приходи и крайният резултат, получен от тяхното съпоставяне. Отчетът за приходите и разходите характеризира ефективността от търговската дейност. Съдържанието на ефекти¬вността се разкрива чрез основните елементи на отчета - приходи, разходи и печалба /загуба/.

По смисъла на Международните счетоводни стандарти приходите представляват нарастване на икономическата изгода под формата на въвеждане или подобряване на активите или намаляване на пасивите, което води до нарастване на чистата стойност на капитала, отделно от дяловите вноски на съдружниците. Приходите се получават в резултат на търговската дейност и водят до едно брутно увеличение на чистата стойност на капитала. Тяхното получаване обаче е свързано с понасянето от страна на търговеца на определени жертви или с авансирането от негова страна на определени ресурси, придобиващи характер на разходи. Под разходи се разбира намаляването на икономическата изхода под формата на изваждане или намаляване на активите или натрупване на пасиви, което води до намаляване на чистата стойност на капитала, отделно от онова, което се дължи като дивиденти на съдружниците. Разходите намаляват брутната икономическа изгода и ако след това намаление приходите все още ги превишават означава, че търговецът е реализирал печалба. Следователно, печалбата е превишението на приходите над разходите за определения период, или това е една величина предварително освободена от всякакви разходи. Печалбата е крайният резултат, постигнат чрез управлението на имуществото на търговеца. От аспект на годишните отчети счетоводството третира печалбата двуаспектно - веднъж тя се представя в Отчета за приходите и разходите като краен резултат от извършените обороти и втори път - в Счетоводния баланс като увеличение на чистото имущество на търговеца.

Загубата е величина противоположна на печалбата. Тя показва каква част от своя капитал е загубил търговецът, вследствие по- голямото намаление на икономическата изгода пред нейното увеличение за съответния период. Загубата изразява тази част от извършените разходи, които превишават получените приходи. Данъчното законодателство предписва определени начини, по които сле¬два да се покриват понесените от търговеца загуби.

Принципите за съставянето на Отчета за приходите и разходите са заложени в IV Директива на Европейската общност и в общите положения на Международните счетоводни стандарти. За да бъдат вписани в Отчета както приходите, така и разходите, е необходимо да има едно достоверно измерване на бъдещата стопанска изгода, респективно нейното намаление. Като се има предвид, че отчетният период е една календарна година, а стопанската изгода или нейното намаление могат да се отнасят понякога до едни по-продължителен период в Отчета за приходите и разходите, следва да се посочват само тази част от приходите и разходите, които реално са измерими за текущия отчетен период. В Отчета за приходите и разходите следва да се посочват като разходи и всички случаи, в които става ясно, че от използуването на определени активи търговецът не може да извлече икономическа изгода.

Чрез IV Директива на Европейската общност се дават четири възможни варианта за съставяне на Отчета за приходите и разходите. Всъщност, това са разновидности на двата известни в теорията на счетоводството принципи - така наречените производствен или брутен принцип и реализационен или нетен принцип. Допустимо е възприемането и последователното прилагане на един от вариан¬тите на посочените принцип. С чл.40, ал.1, т.2 от Закона за счето-водството у нас е регламентиран един от вариантите на производствения принцип за построяване на Отчета за приходите и разходите. Като традиция е приета двустранната форма - лявата част е предназначена за разходите, а дясната - за приходите. Задължително в Отчета се посочват сумите не само за текущия, но и за предходния отчетен период.

За разходите и за приходите е възприета единна класификация, при която те се подразделят на следните големи групи:
  1. Разходи, съответно приходи за дейността. В случая се касае до обичайните разходи и приходи, които са свързани с нормалната търговска дейност.
  2. финансови разхода, респективно приходи. В тази група се включват разходите, които се отнасят до обслужването на финансовите ресурси и приходите, които са в резултат от използуването на финансовите ресурси - например изплатените или получените лихви.
  3. Извънредни разходи, респективно приходи. Тяхното възникване не е в резултат от обичайната търговска дейност, те могат да се появят в резултат на нетипични случайни събития. Като пример могат да се посочат получените приходи в резултат На задължение с изтекъл давностен срок или пък разходите в резултат на платени глоби и неустойки.
Чрез съпоставянето на двете страни на отчета се установява резултатът от търговската дейност - печалба или загуба. В случай, че търговецът приключва отчетния период със загуба, то тя следва да се впише в приходната част на отчета, с което същият се балансира до сумата на извършените разходи.

Ако в резултат на търговската дейност е реализирана печалба, тя трябва да бъде обложена с данъци, съгласно данъчните закони. Тъй като данъците от печалбата намаляват нейния размер и за потребление от страна на търговеца тя може да се ползува само след облагането, като четвърти раздел в страната на разходите се вписват и данъците върху печалбата. По такъв начин печалбата от текущия период, която остава в разпореждане на търговеца се записва в разходната страна на отчета, с което тя се допълва до размера на приходите. Същият размер на печалбата, респективно загубата, се посочва и в счетоводния баланс.

Информацията, представена в Отчета за приходите и разходите, се ползува и за нуждите на финансовия анализ. Въз основа на тази информация се анализират структурата и динамиката на приходите и разходите, рентабилността и други, които допълват ана¬лиза, извършван на основата на счетоводния баланс.

По Отчета за приходите и разходите, както видяхме, се установява печалбата от дейността на търговеца. Това е така наречената търговска печалба, тъй като нейното изчисляване се извършва на основата на изискванията на търговското законодателство – Търговския закон и Закона за счетоводството преди всичко. За да запази обаче своите фискални интереси държавата регламентира определени данъчни изисквания, които се съдържат в данъчните закони. Последните играят ролята на своеобразен коректив към търговските закони, като по този начин не допускат интересите на търговците да бъдат в ущърб на фискалните държавни интереси. По такъв нач ин в счетоводството се налага да се борави и с понятието данъчен баланс, като под това понятие се разбира коригирания търговски баланс за нуждите на данъчното облагане на печалбата. Практически обаче се съставя не напълно нов данъчен баланс, а се пристъпва към преобразуване на търговската печалба въз основа на данъчните изисквания и с цел получаването на данъчно облагаема печалба. Преобразуването на търговската в данъчно облагаема печалба се извършва в годишната данъчна декларация. Това преобразуване се извършва в два аспекта - намаляване на търговската печалба и увеличаването й.

Националните данъчни закони предписват точно случаите, в които търговската печалба следва да се коригира в намаление и в увеличение. По принцип, намаляване на търговската печалба се допуска с получените дивиденти от съучастия, които вече са били обложени по съответното място на стопанска дейност, разумен размер на някои инвестиции и други. Увеличаването се извършва в частта от разходите за представителни или други подобни цели, при надхвърлянето на определен разумен норматив; с амортизационните отчисления, които надхвърлят данъчно допустимите; с разходите, платени по нарушаването на определени законови изисквания и други. След като се коригира, по този начин се получава данъчната облагаема печалба, към чийто размер се начисляват дължимите към държавата данъци.

От посоченото дотук следва, че преобразуването на търговската печалба е пряко свързано както с интересите на търговеца, така и с интересите на държавата и всички останали заинтересувани потребители на информация. Всичко това ни дава основание да приемаме данъчната декларация като един неразделен елемент към годишният счетоводен отчет.

Публикацията е факт благодарение на фирма за счетоводни услуги в София.




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: regifirm
Категория: Бизнес
Прочетен: 69991
Постинги: 17
Коментари: 3
Гласове: 19
Архив